17.09.2019 г., 21:02 ч.  

Самотен като есен ламинирана с листа 

  Поезия
588 12 7

ще падам - дъжд от ситните отвори на душата.

В пустинята на истините ще попивам -

обезводнено, непокорно късче вятър.

...И хищни залези и изгреви ще ме изпиват...

 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Образност и философски наброски!
    Лиричен заряд, който натоварва словото със смислова обаятелност.
    Поздравления, Младен!
  • Отново странно и познато, необичайно и нормално...
  • Красива образност, която ме навежда на размисли за сълзи, болка, липса, истини, ранимост, но и силен дух в настоящето, миналото и бъдещето. Много силни вибрации има като усещане! Поздрави!
  • Прекрасна миниатюра със силен метафоричен заряд!...
  • Силно до задъхване и вик!
    От душата ти роден светлик!
  • "Непокорно късче вятър...в пустинята на истините ще попивам..." Много красиво казано!
  • Четири реда... четири посоки и четири стихии. Казал си много!
Предложения
: ??:??