17.09.2019 г., 21:02  

Самотен като есен ламинирана с листа

813 12 7

ще падам - дъжд от ситните отвори на душата.

В пустинята на истините ще попивам -

обезводнено, непокорно късче вятър.

...И хищни залези и изгреви ще ме изпиват...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Образност и философски наброски!
    Лиричен заряд, който натоварва словото със смислова обаятелност.
    Поздравления, Младен!
  • Отново странно и познато, необичайно и нормално...
  • Красива образност, която ме навежда на размисли за сълзи, болка, липса, истини, ранимост, но и силен дух в настоящето, миналото и бъдещето. Много силни вибрации има като усещане! Поздрави!
  • Прекрасна миниатюра със силен метафоричен заряд!...
  • Силно до задъхване и вик!
    От душата ти роден светлик!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...