Самотен като есен ламинирана с листа
ще падам - дъжд от ситните отвори на душата.
В пустинята на истините ще попивам -
обезводнено, непокорно късче вятър.
...И хищни залези и изгреви ще ме изпиват...
© Младен Мисана All rights reserved.
Sep 17, 2019, 9:02 PM
Comments
Comments
-
Образност и философски наброски!
Лиричен заряд, който натоварва словото със смислова обаятелност.
Поздравления, Младен! -
-
Красива образност, която ме навежда на размисли за сълзи, болка, липса, истини, ранимост, но и силен дух в настоящето, миналото и бъдещето. Много силни вибрации има като усещане! Поздрави! -
-
Editor's choice
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
