Самотен като есен ламинирана с листа

Poetry

817 12 7

ще падам - дъжд от ситните отвори на душата.

В пустинята на истините ще попивам -

обезводнено, непокорно късче вятър.

...И хищни залези и изгреви ще ме изпиват...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Образност и философски наброски!
Лиричен заряд, който натоварва словото със смислова обаятелност.
Поздравления, Младен!

2019-09-18T15:44:57+03:00
генек (Георги Коновски)

Отново странно и познато, необичайно и нормално...

2019-09-18T12:33:44+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Красива образност, която ме навежда на размисли за сълзи, болка, липса, истини, ранимост, но и силен дух в настоящето, миналото и бъдещето. Много силни вибрации има като усещане! Поздрави!

2019-09-18T00:57:02+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Прекрасна миниатюра със силен метафоричен заряд!...

2019-09-18T00:29:24+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Силно до задъхване и вик!
От душата ти роден светлик!

2019-09-17T23:54:26+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0