27 sept 2017, 19:29

Самотен път

Poesía » Otra

1.2K 1 3

Стоя на стълбите сама. Една...
Търкулва се прокудена сълза. В прахта.
Сега водата се разтваря - сред калта.
Отива си една мечта. Отива със нощта.

И думите. Текат в реки без извор...

Мълчанието ме дави в твойта суша.
Самотна съм. Със себе си сама...
Строя аз мост над каменна река.

Годините издигат бент от самота.

С умората умря и нашата мечта.
Навити на ключе един до друг,
сами се носиме – в самотен път...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dreamsinrhymes (dreamsinrhymes)

Благодаря за вниманието!

2017-09-28T22:28:51+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Тъжно...

2017-09-28T06:52:11+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Самотата ни буди навсякъде", но този образ:

"Навити на ключе един до друг,
сами се носиме – в самотен път..."

е определено въздействащ. Поздравление!

2017-09-27T21:33:33+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0