Самотен път

27 sept 2017, 19:29

Poesía » Otra

712 1 3

Стоя на стълбите сама. Една...
Търкулва се прокудена сълза. В прахта.
Сега водата се разтваря - сред калта.
Отива си една мечта. Отива със нощта.

И думите. Текат в реки без извор...

Мълчанието ме дави в твойта суша.
Самотна съм. Със себе си сама...
Строя аз мост над каменна река.

Годините издигат бент от самота.

С умората умря и нашата мечта.
Навити на ключе един до друг,
сами се носиме – в самотен път...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dreamsinrhymes (dreamsinrhymes)

2017-09-28T22:28:51+03:00

Благодаря за вниманието!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-09-28T06:52:11+03:00

Тъжно...
vega666 (Младен Мисана)

2017-09-27T21:33:33+03:00

"Самотата ни буди навсякъде", но този образ:

"Навити на ключе един до друг,
сами се носиме – в самотен път..."

е определено въздействащ. Поздравление!