31 may 2016, 20:27

Самотен уличен музикант

  Poesía » Otra
479 0 2

На тротоар приседнал тъжен,

от струните изтръгва звук.

С какво живота му е длъжен,

че през деня той свири тук?

 

И явно е добър, за Бога!

Роден е- вижда се- с талант.

Животът днес му е тревога,

че трудно е за музикант.

 

Блестят монетите в чинийка-

ще има нещичко за хляб.

И сладоледа във фунийка

ще го зарадва, като сляп.

 

Но кой нощес ще му се радва,

когато е във своя дом?

Дали си щастие открадва

в разбития си ден със взлом?

 

Навярно хляба е украска.

В душата песен му звучи.

Животът с нокти си го драска

и пълни мокрите очи...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...