31.05.2016 г., 20:27 ч.

Самотен уличен музикант 

  Поезия » Друга
320 0 2

На тротоар приседнал тъжен,

от струните изтръгва звук.

С какво живота му е длъжен,

че през деня той свири тук?

 

И явно е добър, за Бога!

Роден е- вижда се- с талант.

Животът днес му е тревога,

че трудно е за музикант.

 

Блестят монетите в чинийка-

ще има нещичко за хляб.

И сладоледа във фунийка

ще го зарадва, като сляп.

 

Но кой нощес ще му се радва,

когато е във своя дом?

Дали си щастие открадва

в разбития си ден със взлом?

 

Навярно хляба е украска.

В душата песен му звучи.

Животът с нокти си го драска

и пълни мокрите очи...

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??