Самотен уличен музикант

May 31, 2016, 8:27 PM

Poetry » Other

361 0 2

На тротоар приседнал тъжен,

от струните изтръгва звук.

С какво живота му е длъжен,

че през деня той свири тук?

И явно е добър, за Бога!

Роден е- вижда се- с талант.

Животът днес му е тревога,

че трудно е за музикант.

Блестят монетите в чинийка-

ще има нещичко за хляб.

И сладоледа във фунийка

ще го зарадва, като сляп.

Но кой нощес ще му се радва,

когато е във своя дом?

Дали си щастие открадва

в разбития си ден със взлом?

Навярно хляба е украска.

В душата песен му звучи.

Животът с нокти си го драска

и пълни мокрите очи...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Самодива (Вики)

2016-06-01T08:37:46+03:00

Чудесно! За изкуството няма прегради.
voda (Елица Ангелова)

2016-06-01T04:30:33+03:00

За истинския талант и улицата е сцена...