dv5 (Донка Василева)
110 175
10 oct 2010, 13:30

Самотие 

  Poesía
520 0 3

САМОТИЕ

 

Люлее се нощта –

в лилаво-синьо.

Ухае на живовляк.

И метличина.

Луната –

къс припламнало огниво –

след спомените

безотказно-лудо тича.

 

Под вкочанения предел –

безчувствие –

бучи тепавица –

порой самотие.

По дланите ù –

акварелно-пусти –

пулсират

резедави тъжни ноти.

 

Пастелно-притаени

сухи клони

сънуват

още

пролетните ризи.

А сянката пълзи –

пресъхнал спомен –

и стихнало –

Небето в мене слиза.

 

 

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??