dv5 (Донка Василева)
110 175
10.10.2010 г., 13:30 ч.

Самотие 

  Поезия
517 0 3

САМОТИЕ

 

Люлее се нощта –

в лилаво-синьо.

Ухае на живовляк.

И метличина.

Луната –

къс припламнало огниво –

след спомените

безотказно-лудо тича.

 

Под вкочанения предел –

безчувствие –

бучи тепавица –

порой самотие.

По дланите ù –

акварелно-пусти –

пулсират

резедави тъжни ноти.

 

Пастелно-притаени

сухи клони

сънуват

още

пролетните ризи.

А сянката пълзи –

пресъхнал спомен –

и стихнало –

Небето в мене слиза.

 

 

© Донка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??