Самотие
САМОТИЕ
Люлее се нощта –
в лилаво-синьо.
Ухае на живовляк.
И метличина.
Луната –
къс припламнало огниво –
след спомените
безотказно-лудо тича.
Под вкочанения предел –
безчувствие –
бучи тепавица –
порой самотие.
По дланите ù –
акварелно-пусти –
пулсират
резедави тъжни ноти.
Пастелно-притаени
сухи клони
сънуват
още
пролетните ризи.
А сянката пълзи –
пресъхнал спомен –
и стихнало –
Небето в мене слиза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
