Raindrop (Мария)
3 0
10 mar 2008, 18:59

Самотна... 

  Poesía » De amor
599 0 1

Посветено на К.

Вървя сама по улицата прашна,
безмълвна, тъжна, обезнадеждена.
А около мен тъмнината страшна
разгръща се, сякаш за да ме поеме.

Самотата - мой единствен спътник,
наранената душа - другар...
На гарата стои един-единствен пътник,
с лице, изпълнено с жал.

Сълзите падат, бисерни дъждовни капки,
но спомените никога не избледняват,
с теб хубавите мигове бяха кратки.
Кратки да, но никога не се забравят.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжна си миличка и си го изразила толкова нежно!
    Продължавай да пишеш!
Propuestas
: ??:??