Самотна...
Посветено на К.
Вървя сама по улицата прашна,
безмълвна, тъжна, обезнадеждена.
А около мен тъмнината страшна
разгръща се, сякаш за да ме поеме.
Самотата - мой единствен спътник,
наранената душа - другар...
На гарата стои един-единствен пътник,
с лице, изпълнено с жал.
Сълзите падат, бисерни дъждовни капки,
но спомените никога не избледняват,
с теб хубавите мигове бяха кратки.
Кратки да, но никога не се забравят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
