Raindrop (Мария)
3 0
Mar 10, 2008, 6:59 PM

Самотна... 

  Poetry » Love
597 0 1

Посветено на К.

Вървя сама по улицата прашна,
безмълвна, тъжна, обезнадеждена.
А около мен тъмнината страшна
разгръща се, сякаш за да ме поеме.

Самотата - мой единствен спътник,
наранената душа - другар...
На гарата стои един-единствен пътник,
с лице, изпълнено с жал.

Сълзите падат, бисерни дъждовни капки,
но спомените никога не избледняват,
с теб хубавите мигове бяха кратки.
Кратки да, но никога не се забравят.

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжна си миличка и си го изразила толкова нежно!
    Продължавай да пишеш!
Random works
: ??:??