Посветено на К.
Вървя сама по улицата прашна,
безмълвна, тъжна, обезнадеждена.
А около мен тъмнината страшна
разгръща се, сякаш за да ме поеме.
Самотата - мой единствен спътник,
наранената душа - другар...
На гарата стои един-единствен пътник,
с лице, изпълнено с жал.
Сълзите падат, бисерни дъждовни капки,
но спомените никога не избледняват,
с теб хубавите мигове бяха кратки.
Кратки да, но никога не се забравят.
© Мария All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
