8 nov 2004, 22:56

Самотна душа

  Poesía
1.2K 0 1
Тъмно е ,а взе и да вали.
Часовникът дванайсет пъти би.
Пак настава мрак в моята душа,
защо отново остави я сама?
От погледа ми се отдалечи
и искрата в сърцето завинаги заличи.
Пускам роза от разтреперената си ръка,
и огорчен се прибирам
под светлината на безкрайната луна.
Само сан остава в моята душа,
момичето от ьасковската бакара.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Христозов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е,как коя..Щом е написал и специално стихотворение за нея,трябва да е голямата му любов..

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...