8.11.2004 г., 22:56

Самотна душа

1.2K 0 1
Тъмно е ,а взе и да вали.
Часовникът дванайсет пъти би.
Пак настава мрак в моята душа,
защо отново остави я сама?
От погледа ми се отдалечи
и искрата в сърцето завинаги заличи.
Пускам роза от разтреперената си ръка,
и огорчен се прибирам
под светлината на безкрайната луна.
Само сан остава в моята душа,
момичето от ьасковската бакара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христозов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е,как коя..Щом е написал и специално стихотворение за нея,трябва да е голямата му любов..

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...