Самотна душа
Тъмно е ,а взе и да вали.
Часовникът дванайсет пъти би.
Пак настава мрак в моята душа,
защо отново остави я сама?
От погледа ми се отдалечи
и искрата в сърцето завинаги заличи.
Пускам роза от разтреперената си ръка,
и огорчен се прибирам
под светлината на безкрайната луна.
Само сан остава в моята душа,
момичето от ьасковската бакара.
Часовникът дванайсет пъти би.
Пак настава мрак в моята душа,
защо отново остави я сама?
От погледа ми се отдалечи
и искрата в сърцето завинаги заличи.
Пускам роза от разтреперената си ръка,
и огорчен се прибирам
под светлината на безкрайната луна.
Само сан остава в моята душа,
момичето от ьасковската бакара.
© Георги Христозов All rights reserved.
Щом е написал и специално стихотворение за нея,трябва да е голямата му любов..