25 jun 2007, 16:21

САМОТНА ГАРА

  Poesía
892 0 3
 

    САМОТНА ГАРА


Разминаваме се като бързи влакове,

в дива надпревара с времето летим,

а една самотна гаричка все още чака

в нея да открием своя миг неповторим.


Да поседнем на перона и задъхани

да си кажем "здрасти !" или пък "прости!"

И забравили къде отвежда пътя ни,

в огън да превърнем своите мечти.


Тая малка гара... де е днес семафора -

да отидем двама тихо на перона.

Да накараш времето, нощта и вятъра

тук да спрат и само с нас да си говорят...


Влакове летят напред и подминават

гаричката малка на съдбата си.

Нека спрем сред път и нека се порадваме

на мига - за да си струва да вървим нататък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът ти ме накара да се замисля!
    Тези бързи влакове,това разминаване и наистина пропускаме да изживеем красивия миг!
    Браво Нуше!
    Знаеш вече че съм ти фен!
  • Чудесен финал! И спирането пред стихотворението ти е миг, който подарява нови мигове...
  • Нуше, миличка така те харесвам! На малките гари хората най-много се радват на влаковете. Нежно , умилява ме от този твой стих!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...