Jun 25, 2007, 4:21 PM

САМОТНА ГАРА

  Poetry
900 0 3
 

    САМОТНА ГАРА


Разминаваме се като бързи влакове,

в дива надпревара с времето летим,

а една самотна гаричка все още чака

в нея да открием своя миг неповторим.


Да поседнем на перона и задъхани

да си кажем "здрасти !" или пък "прости!"

И забравили къде отвежда пътя ни,

в огън да превърнем своите мечти.


Тая малка гара... де е днес семафора -

да отидем двама тихо на перона.

Да накараш времето, нощта и вятъра

тук да спрат и само с нас да си говорят...


Влакове летят напред и подминават

гаричката малка на съдбата си.

Нека спрем сред път и нека се порадваме

на мига - за да си струва да вървим нататък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът ти ме накара да се замисля!
    Тези бързи влакове,това разминаване и наистина пропускаме да изживеем красивия миг!
    Браво Нуше!
    Знаеш вече че съм ти фен!
  • Чудесен финал! И спирането пред стихотворението ти е миг, който подарява нови мигове...
  • Нуше, миличка така те харесвам! На малките гари хората най-много се радват на влаковете. Нежно , умилява ме от този твой стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...