САМОТНА ГАРА
САМОТНА ГАРА
Разминаваме се като бързи влакове,
в дива надпревара с времето летим,
а една самотна гаричка все още чака
в нея да открием своя миг неповторим.
Да поседнем на перона и задъхани
да си кажем "здрасти !" или пък "прости!"
И забравили къде отвежда пътя ни,
в огън да превърнем своите мечти.
Тая малка гара... де е днес семафора -
да отидем двама тихо на перона.
Да накараш времето, нощта и вятъра
тук да спрат и само с нас да си говорят...
Влакове летят напред и подминават
гаричката малка на съдбата си.
Нека спрем сред път и нека се порадваме
на мига - за да си струва да вървим нататък...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теменужка Маринова Все права защищены
