САМОТНА ГАРА

Разминаваме се като бързи влакове,

в дива надпревара с времето летим,

а една самотна гаричка все още чака

в нея да открием своя миг неповторим.

Да поседнем на перона и задъхани

да си кажем "здрасти !" или пък "прости!"

И забравили къде отвежда пътя ни,

в огън да превърнем своите мечти.

Тая малка гара... де е днес семафора -

да отидем двама тихо на перона.

Да накараш времето, нощта и вятъра

тук да спрат и само с нас да си говорят...

Влакове летят напред и подминават

гаричката малка на съдбата си.

Нека спрем сред път и нека се порадваме

на мига - за да си струва да вървим нататък...

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-06-25T22:28:31+03:00

Стихът ти ме накара да се замисля!
Тези бързи влакове,това разминаване и наистина пропускаме да изживеем красивия миг!
Браво Нуше!
Знаеш вече че съм ти фен!
dolly (Доли)

2007-06-25T18:58:41+03:00

Чудесен финал! И спирането пред стихотворението ти е миг, който подарява нови мигове...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-06-25T16:56:14+03:00

Нуше, миличка така те харесвам! На малките гари хората най-много се радват на влаковете. Нежно , умилява ме от този твой стих!