Самотна и безкрайно влюбена душа

Poesía » De amor

1.3K 0 3

Във тежка диагноза се превърна

безразмерната ми, истинска любов,

изпепеляваща до изгрев слънце -

в сърцето ми ще бъде цял живот...

И нищо, че мечтите си погребах,

и нищо, че животът ми разби -

невъзможно е да се забрави,

немислимо е да отлети...

До края обещах да те обичам,

очите ми докато виждат светлина,

оставам със неизлечимата си диагноза -

самотна и безкрайно влюбена душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nosht-den (Сис)

LeChevalier (Сто И Един Топлинчици) приемам критиката ви и съм съгласна с коментара. Стихът е редактиран и след това го публикувах.
Оригиналният текст е по - добър и ще го предоставя такъв, какъвто е.

2010-05-02T17:22:50+03:00
LeChevalier (Тошко)

Или с рими, или без: ква е тая разпасана работа?

2010-04-29T21:00:01+03:00
Izumrudkata (Катя)

Поздрави...!

2010-04-29T20:57:45+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0