nosht-den (Сис)
14

29.04.2010 г., 20:44

Самотна и безкрайно влюбена душа

Поезия » Любовна

1.3K 0 3

Във тежка диагноза се превърна

безразмерната ми, истинска любов,

изпепеляваща до изгрев слънце -

в сърцето ми ще бъде цял живот...

И нищо, че мечтите си погребах,

и нищо, че животът ми разби -

невъзможно е да се забрави,

немислимо е да отлети...

До края обещах да те обичам,

очите ми докато виждат светлина,

оставам със неизлечимата си диагноза -

самотна и безкрайно влюбена душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

nosht-den (Сис)

LeChevalier (Сто И Един Топлинчици) приемам критиката ви и съм съгласна с коментара. Стихът е редактиран и след това го публикувах.
Оригиналният текст е по - добър и ще го предоставя такъв, какъвто е.

2010-05-02T17:22:50+03:00
LeChevalier (Тошко)

Или с рими, или без: ква е тая разпасана работа?

2010-04-29T21:00:01+03:00
Izumrudkata (Катя)

Поздрави...!

2010-04-29T20:57:45+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0