Самотна и безкрайно влюбена душа

Poetry » Love

1.3K 0 3

Във тежка диагноза се превърна

безразмерната ми, истинска любов,

изпепеляваща до изгрев слънце -

в сърцето ми ще бъде цял живот...

И нищо, че мечтите си погребах,

и нищо, че животът ми разби -

невъзможно е да се забрави,

немислимо е да отлети...

До края обещах да те обичам,

очите ми докато виждат светлина,

оставам със неизлечимата си диагноза -

самотна и безкрайно влюбена душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nosht-den (Сис)

LeChevalier (Сто И Един Топлинчици) приемам критиката ви и съм съгласна с коментара. Стихът е редактиран и след това го публикувах.
Оригиналният текст е по - добър и ще го предоставя такъв, какъвто е.

2010-05-02T17:22:50+03:00
LeChevalier (Тошко)

Или с рими, или без: ква е тая разпасана работа?

2010-04-29T21:00:01+03:00
Izumrudkata (Катя)

Поздрави...!

2010-04-29T20:57:45+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0