Apr 29, 2010, 8:44 PM

Самотна и безкрайно влюбена душа 

  Poetry » Love
1065 0 3

Самотна и безкрайно влюбена душа

 

 

Във тежка диагноза се превърна

безразмерната ми, истинска любов,  

изпепеляваща до изгрев слънце -  

в сърцето ми ще бъде цял живот...

 

 

И нищо, че мечтите си погребах,

и нищо, че животът ми разби -  

невъзможно е да се забрави,

немислимо е да отлети...

 

 

До края обещах да те обичам,

очите ми докато виждат светлина,

оставам със неизлечимата си диагноза -   

самотна и безкрайно влюбена душа...

 

 

 

 

© Сис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • LeChevalier (Сто И Един Топлинчици) приемам критиката ви и съм съгласна с коментара. Стихът е редактиран и след това го публикувах.
    Оригиналният текст е по - добър и ще го предоставя такъв, какъвто е.
  • Или с рими, или без: ква е тая разпасана работа?
  • Поздрави...!
Random works
: ??:??