20 jun 2008, 23:30

Самотна любов 

  Poesía » De amor
1185 0 2
Вечер, докато заспиваш
и гледаш към
самотната луна,
разбираш колко труден
е животът, прекаран в самота.
Живеейки просто ей така - ден за ден,
колкото да съществуваш,
въпреки че се страхуваш...
Сянката на нощта
прикрива болката
в твоята душа,
а леденият и дъх
препарира цялото ти същество...
Тъмнината поглъща всичко,
не оставя нищо...
дори и слаба
светлина
в пътя на
твоята душа.
Обречена вечно
да се скита
със своята болка
добре прикрита!!!

© Гери Нешева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??