20.06.2008 г., 23:30

Самотна любов

1.5K 0 2
Вечер, докато заспиваш
и гледаш към
самотната луна,
разбираш колко труден
е животът, прекаран в самота.
Живеейки просто ей така - ден за ден,
колкото да съществуваш,
въпреки че се страхуваш...
Сянката на нощта
прикрива болката
в твоята душа,
а леденият и дъх
препарира цялото ти същество...
Тъмнината поглъща всичко,
не оставя нищо...
дори и слаба
светлина
в пътя на
твоята душа.
Обречена вечно
да се скита
със своята болка
добре прикрита!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Нешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...