Самотна любов
и гледаш към
самотната луна,
разбираш колко труден
е животът, прекаран в самота.
Живеейки просто ей така - ден за ден,
колкото да съществуваш,
въпреки че се страхуваш...
Сянката на нощта
прикрива болката
в твоята душа,
а леденият и дъх
препарира цялото ти същество...
Тъмнината поглъща всичко,
не оставя нищо...
дори и слаба
светлина
в пътя на
твоята душа.
Обречена вечно
да се скита
със своята болка
добре прикрита!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Нешева Всички права запазени