Вечер, докато заспиваш и гледаш към самотната луна, разбираш колко труден е животът, прекаран в самота. Живеейки просто ей така - ден за ден, колкото да съществуваш, въпреки че се страхуваш... Сянката на нощта прикрива болката в твоята душа, а леденият и дъх препарира цялото ти същество... Тъмнината поглъща всичко, не оставя нищо... дори и слаба светлина в пътя на твоята душа. Обречена вечно да се скита със своята болка добре прикрита!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.