Самотна любов

20 июн. 2008 г., 23:30

Поэзия » Любовная

1229 0 2

Вечер, докато заспиваш
и гледаш към
самотната луна,
разбираш колко труден
е животът, прекаран в самота.
Живеейки просто ей така - ден за ден,
колкото да съществуваш,
въпреки че се страхуваш...
Сянката на нощта
прикрива болката
в твоята душа,
а леденият и дъх
препарира цялото ти същество...
Тъмнината поглъща всичко,
не оставя нищо...
дори и слаба
светлина
в пътя на
твоята душа.
Обречена вечно
да се скита
със своята болка
добре прикрита!!!

Самотна любов

Свързани произведения

Комментарии

Предложения