13 abr 2007, 8:37

Самотна нощ

  Poesía
1.4K 0 0
 

Нощ е. Плача аз в безсилие обзета,

че твоите очи да зърна не можах.

И днес ми липсваше безкрайно много

и за тебе всяка мисалъ днешна бе.

Нощ е. Сълзите парещи обливат

отново нежното лице и сърцето стене

от болката на любовта,

така разяждаща отвътре.


Нощ е. И сънят при мен не идва

и пак очите ми те търсят

по звездното небе, красиво.

Къде си? Не мога да те видя!


Нощ е. Отново съм сама.

Ела при мен за миг поне,

а може би завинаги...

И нека останем в прегръдката на любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...