Самотна нощ

Нощ е. Плача аз в безсилие обзета,

че твоите очи да зърна не можах.

И днес ми липсваше безкрайно много

Нощ е. Сълзите парещи обливат

отново нежното лице и сърцето стене

от болката на любовта,

така разяждаща отвътре.

Нощ е. И сънят при мен не идва

и пак очите ми те търсят

по звездното небе, красиво.

Къде си? Не мога да те видя!

Нощ е. Отново съм сама.

Ела при мен за миг поне,

а може би завинаги...

И нека останем в прегръдката на любовта!