Нощ е. Плача аз в безсилие обзета,
че твоите очи да зърна не можах.
И днес ми липсваше безкрайно много
и за тебе всяка мисалъ днешна бе.Нощ е. Сълзите парещи обливат
отново нежното лице и сърцето стене
от болката на любовта,
така разяждаща отвътре.
Нощ е. И сънят при мен не идва
и пак очите ми те търсят
по звездното небе, красиво.
Къде си? Не мога да те видя!
Нощ е. Отново съм сама.
Ела при мен за миг поне,
а може би завинаги...
И нека останем в прегръдката на любовта!
© Ели Всички права запазени