1 ago 2009, 18:49

Самотната вълчица 2

  Poesía
950 0 1

Самотната вълчица

вече не може да обича,

погреба жива любовта

и скри се вдън земя.

Избра си това, което предпочита -

сам-сама в мрака да се скита.

От две злини по-малката избра

и прие за своя съдба.

Беше самотна,

но и вече спокойна,

примирена, успокоена,

а болката й бе заличена.

Някак си успя да се спаси

от това, което животът й причини

и тя намери сили да продължи,

вярвайки вече в нови мечти.

Всъщност беше сама,

но не чак толкова самотна -

беше си приятелка добра

и компания страхотна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...