1 ago 2009, 18:49

Самотната вълчица 2

  Poesía
952 0 1

Самотната вълчица

вече не може да обича,

погреба жива любовта

и скри се вдън земя.

Избра си това, което предпочита -

сам-сама в мрака да се скита.

От две злини по-малката избра

и прие за своя съдба.

Беше самотна,

но и вече спокойна,

примирена, успокоена,

а болката й бе заличена.

Някак си успя да се спаси

от това, което животът й причини

и тя намери сили да продължи,

вярвайки вече в нови мечти.

Всъщност беше сама,

но не чак толкова самотна -

беше си приятелка добра

и компания страхотна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...