1 авг. 2009 г., 18:49

Самотната вълчица 2

947 0 1

Самотната вълчица

вече не може да обича,

погреба жива любовта

и скри се вдън земя.

Избра си това, което предпочита -

сам-сама в мрака да се скита.

От две злини по-малката избра

и прие за своя съдба.

Беше самотна,

но и вече спокойна,

примирена, успокоена,

а болката й бе заличена.

Някак си успя да се спаси

от това, което животът й причини

и тя намери сили да продължи,

вярвайки вече в нови мечти.

Всъщност беше сама,

но не чак толкова самотна -

беше си приятелка добра

и компания страхотна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...