Aug 1, 2009, 6:49 PM

Самотната вълчица 2

  Poetry
946 0 1

Самотната вълчица

вече не може да обича,

погреба жива любовта

и скри се вдън земя.

Избра си това, което предпочита -

сам-сама в мрака да се скита.

От две злини по-малката избра

и прие за своя съдба.

Беше самотна,

но и вече спокойна,

примирена, успокоена,

а болката й бе заличена.

Някак си успя да се спаси

от това, което животът й причини

и тя намери сили да продължи,

вярвайки вече в нови мечти.

Всъщност беше сама,

но не чак толкова самотна -

беше си приятелка добра

и компания страхотна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...