Aug 1, 2009, 6:49 PM

Самотната вълчица 2

  Poetry
948 0 1

Самотната вълчица

вече не може да обича,

погреба жива любовта

и скри се вдън земя.

Избра си това, което предпочита -

сам-сама в мрака да се скита.

От две злини по-малката избра

и прие за своя съдба.

Беше самотна,

но и вече спокойна,

примирена, успокоена,

а болката й бе заличена.

Някак си успя да се спаси

от това, което животът й причини

и тя намери сили да продължи,

вярвайки вече в нови мечти.

Всъщност беше сама,

но не чак толкова самотна -

беше си приятелка добра

и компания страхотна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...