15 may 2007, 9:04

Самотни нощи

Poesía

929 0 1

Колко нощи плаках,
колко нощи чаках...
Чаках, вратата да отвориш,
и в косите ми пръсти да заровиш...
Очите си не мога да затворя...
Сълзите си не мога да спра...
Самотата ме прегърна,
исках аз да те върна...
Липсват ми дните,
липсваш ми и ти...
Колко мечти пропилях,
колко мъка и болка преживях...
И сега сама, стигала дъното,
се скитам в самотни нощи ...
Падам,
ставам...
Земята ме влече да потъна
и в самота да се загъна...
Колко мъка има в този свят суров...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mimi_jd (Мария Семовска)

Да така е, но има и на кой да се довериш и да предадеш тази своя мъка и да си сигурен че той няма да те предаде.

2007-08-10T15:46:10+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.2K 5.0