Самотни нощи

15.05.2007 г., 9:04 ч.

Поезия

730 0 1

Колко нощи плаках,
колко нощи чаках...
Чаках, вратата да отвориш,
и в косите ми пръсти да заровиш...
Очите си не мога да затворя...
Сълзите си не мога да спра...
Самотата ме прегърна,
исках аз да те върна...
Липсват ми дните,
липсваш ми и ти...
Колко мечти пропилях,
колко мъка и болка преживях...
И сега сама, стигала дъното,
се скитам в самотни нощи ...
Падам,
ставам...
Земята ме влече да потъна
и в самота да се загъна...
Колко мъка има в този свят суров...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mimi_jd (Мария Семовска)

2007-08-10T15:46:10+03:00

Да така е, но има и на кой да се довериш и да предадеш тази своя мъка и да си сигурен че той няма да те предаде.