15.05.2007 г., 9:04

Самотни нощи

Поезия

926 0 1

Колко нощи плаках,
колко нощи чаках...
Чаках, вратата да отвориш,
и в косите ми пръсти да заровиш...
Очите си не мога да затворя...
Сълзите си не мога да спра...
Самотата ме прегърна,
исках аз да те върна...
Липсват ми дните,
липсваш ми и ти...
Колко мечти пропилях,
колко мъка и болка преживях...
И сега сама, стигала дъното,
се скитам в самотни нощи ...
Падам,
ставам...
Земята ме влече да потъна
и в самота да се загъна...
Колко мъка има в този свят суров...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mimi_jd (Мария Семовска)

Да така е, но има и на кой да се довериш и да предадеш тази своя мъка и да си сигурен че той няма да те предаде.

2007-08-10T15:46:10+03:00

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.8K 5.0