May 15, 2007, 9:04 AM

Самотни нощи

Poetry

927 0 1

Колко нощи плаках,
колко нощи чаках...
Чаках, вратата да отвориш,
и в косите ми пръсти да заровиш...
Очите си не мога да затворя...
Сълзите си не мога да спра...
Самотата ме прегърна,
исках аз да те върна...
Липсват ми дните,
липсваш ми и ти...
Колко мечти пропилях,
колко мъка и болка преживях...
И сега сама, стигала дъното,
се скитам в самотни нощи ...
Падам,
ставам...
Земята ме влече да потъна
и в самота да се загъна...
Колко мъка има в този свят суров...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mimi_jd (Мария Семовска)

Да така е, но има и на кой да се довериш и да предадеш тази своя мъка и да си сигурен че той няма да те предаде.

2007-08-10T15:46:10+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0