14 dic 2009, 14:27

Самотни празници

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Празник ще бъде - най-светлият ден,

трапеза богата ще има в дома -

от радостни чувства и звезди озарен,

тихо под сняг ще заспива градът.

 

Елха ще блещука, в ъгъл скътана

и свещи, запалени с надежда от нас,

с молитва да няма повече рани

и в очакване с трепет на дванайстия час.

 

Когато глави с надежда обърнем

цяло семейство, ще знаем едно -

един от нас не ще се завърне,

самотно ще бъде едното кресло.

 

Ще бъдем на празника само малцина,

но всички да бъдем, ще имаме нужда.

И теб ще те мислим - там, де замина,

празник ли ще е, ако е сред чужди...

 

Остава ни само надежда в душата,

че друга година не ще е така,

в едно заедно вярват сърцата -

на Коледа стават чудеса...


12.12.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...