Dec 14, 2009, 2:27 PM

Самотни празници

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Празник ще бъде - най-светлият ден,

трапеза богата ще има в дома -

от радостни чувства и звезди озарен,

тихо под сняг ще заспива градът.

 

Елха ще блещука, в ъгъл скътана

и свещи, запалени с надежда от нас,

с молитва да няма повече рани

и в очакване с трепет на дванайстия час.

 

Когато глави с надежда обърнем

цяло семейство, ще знаем едно -

един от нас не ще се завърне,

самотно ще бъде едното кресло.

 

Ще бъдем на празника само малцина,

но всички да бъдем, ще имаме нужда.

И теб ще те мислим - там, де замина,

празник ли ще е, ако е сред чужди...

 

Остава ни само надежда в душата,

че друга година не ще е така,

в едно заедно вярват сърцата -

на Коледа стават чудеса...


12.12.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...