Dec 14, 2009, 2:27 PM

Самотни празници

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Празник ще бъде - най-светлият ден,

трапеза богата ще има в дома -

от радостни чувства и звезди озарен,

тихо под сняг ще заспива градът.

 

Елха ще блещука, в ъгъл скътана

и свещи, запалени с надежда от нас,

с молитва да няма повече рани

и в очакване с трепет на дванайстия час.

 

Когато глави с надежда обърнем

цяло семейство, ще знаем едно -

един от нас не ще се завърне,

самотно ще бъде едното кресло.

 

Ще бъдем на празника само малцина,

но всички да бъдем, ще имаме нужда.

И теб ще те мислим - там, де замина,

празник ли ще е, ако е сред чужди...

 

Остава ни само надежда в душата,

че друга година не ще е така,

в едно заедно вярват сърцата -

на Коледа стават чудеса...


12.12.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...