19 mar 2008, 13:09

Самотник

Poesía » Otra

1.2K 0 9

Със дом - бездомен да живееш,
С приятел - сам да бродиш във света,
за прегръдка вечно да копнееш
и да търсиш себе си във чуждите сърца...

Усмивка нежна да жадуваш,
да споделиш със някой своя сън,
с Душата си да се сбогуваш,
оставяйки я нейде вън...

Сълза да къпеш във прахта,
тежко да удариш със юмрук в гърдите...
Винаги ли ще си сам в света
и празен ще е погледа в очите?!

Гръмко ще отроня сетни думи.
Сбогом ще ви кажа.
Ще останат само тез следи от гуми,
умиращи самотно на паважа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

black_eye (Лилия)

Наистина много ми харесва.Изпълнен е с изключително много чувство и болка.Въздейства ми.Поздрави!

2008-04-26T19:03:37+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Хубав стих и преживян!
Яна, карай направо през полята и горите - за какво ти е този паваж
Там е истината, ще се убедиш
Няма самота, винаги Някой е с теб, само се огледай всеотдайно и с любов.
Прегръдки!!!

2008-04-18T13:02:50+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много, много хубав стих!
Трогна ме...развълнува ме.
с обич, Яна.

2008-03-19T16:09:21+02:00
lollita (Яна Ангелова)

благодаря на всички

2008-03-19T15:11:40+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Трогна ме с поетичност и истинност!Прегръщам те!

2008-03-19T14:54:02+02:00