Самотник
Със дом - бездомен да живееш,
С приятел - сам да бродиш във света,
за прегръдка вечно да копнееш
и да търсиш себе си във чуждите сърца...
Усмивка нежна да жадуваш,
да споделиш със някой своя сън,
с Душата си да се сбогуваш,
оставяйки я нейде вън...
Сълза да къпеш във прахта,
тежко да удариш със юмрук в гърдите...
Винаги ли ще си сам в света
и празен ще е погледа в очите?!
Гръмко ще отроня сетни думи.
Сбогом ще ви кажа.
Ще останат само тез следи от гуми,
умиращи самотно на паважа.
С приятел - сам да бродиш във света,
за прегръдка вечно да копнееш
и да търсиш себе си във чуждите сърца...
Усмивка нежна да жадуваш,
да споделиш със някой своя сън,
с Душата си да се сбогуваш,
оставяйки я нейде вън...
Сълза да къпеш във прахта,
тежко да удариш със юмрук в гърдите...
Винаги ли ще си сам в света
и празен ще е погледа в очите?!
Гръмко ще отроня сетни думи.
Сбогом ще ви кажа.
Ще останат само тез следи от гуми,
умиращи самотно на паважа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Ангелова Все права защищены
