Mar 19, 2008, 1:09 PM

Самотник 

  Poetry » Other
877 0 9
Със дом - бездомен да живееш,
С приятел - сам да бродиш в
ъв
света,
за прегръдка вечно да копнееш
и да търсиш себе си в
ъв
чуждите сърца...

Усмивка нежна да жадуваш,
да споделиш с
ъс
някой своя сън,
с Душата си да се сбогуваш,
оставяйки я нейде вън...

Сълза да къпеш в
ъв
прахта,
тежко да удариш с
ъс
юмрук в гърдите...
Винаги ли ще си сам в света
и празен ще е погледа в очите?!

Гръмко ще отроня сетни думи.
Сбогом ще ви кажа.
Ще останат само тез следи от гуми,
умиращи самотно на паважа.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??