Mar 19, 2008, 1:09 PM

Самотник

Poetry » Other

1.2K 0 9

Със дом - бездомен да живееш,
С приятел - сам да бродиш във света,
за прегръдка вечно да копнееш
и да търсиш себе си във чуждите сърца...

Усмивка нежна да жадуваш,
да споделиш със някой своя сън,
с Душата си да се сбогуваш,
оставяйки я нейде вън...

Сълза да къпеш във прахта,
тежко да удариш със юмрук в гърдите...
Винаги ли ще си сам в света
и празен ще е погледа в очите?!

Гръмко ще отроня сетни думи.
Сбогом ще ви кажа.
Ще останат само тез следи от гуми,
умиращи самотно на паважа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

black_eye (Лилия)

Наистина много ми харесва.Изпълнен е с изключително много чувство и болка.Въздейства ми.Поздрави!

2008-04-26T19:03:37+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Хубав стих и преживян!
Яна, карай направо през полята и горите - за какво ти е този паваж
Там е истината, ще се убедиш
Няма самота, винаги Някой е с теб, само се огледай всеотдайно и с любов.
Прегръдки!!!

2008-04-18T13:02:50+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много, много хубав стих!
Трогна ме...развълнува ме.
с обич, Яна.

2008-03-19T16:09:21+02:00
lollita (Яна Ангелова)

благодаря на всички

2008-03-19T15:11:40+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Трогна ме с поетичност и истинност!Прегръщам те!

2008-03-19T14:54:02+02:00