Самотник
Със дом - бездомен да живееш,
С приятел - сам да бродиш във света,
за прегръдка вечно да копнееш
и да търсиш себе си във чуждите сърца...
Усмивка нежна да жадуваш,
да споделиш със някой своя сън,
с Душата си да се сбогуваш,
оставяйки я нейде вън...
Сълза да къпеш във прахта,
тежко да удариш със юмрук в гърдите...
Винаги ли ще си сам в света
и празен ще е погледа в очите?!
Гръмко ще отроня сетни думи.
Сбогом ще ви кажа.
Ще останат само тез следи от гуми,
умиращи самотно на паважа.
С приятел - сам да бродиш във света,
за прегръдка вечно да копнееш
и да търсиш себе си във чуждите сърца...
Усмивка нежна да жадуваш,
да споделиш със някой своя сън,
с Душата си да се сбогуваш,
оставяйки я нейде вън...
Сълза да къпеш във прахта,
тежко да удариш със юмрук в гърдите...
Винаги ли ще си сам в света
и празен ще е погледа в очите?!
Гръмко ще отроня сетни думи.
Сбогом ще ви кажа.
Ще останат само тез следи от гуми,
умиращи самотно на паважа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Ангелова Всички права запазени
