Самотник
Самотник с разбита душа
върви с надежда в ръка.
Мрачната улица пуста,
а покрай него хора препускат.
Крие лицето с ръце,
остана той и без душа, и без сърце.
Надеждата последна умира
и със сълзи остатъците от живота си събира.
Имаше той любов, приятели, мечти,
имаше живот, пари дори.
Загуби всичко свято,
за нещо отдавна пропиляно.
Стана той отшелник сам -
този отшелник бях аз, знам.
Когато от всичко се отрекох, загубих -
и себе си сама погубих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ралица Велева Todos los derechos reservados
