Самотник
Самотник с разбита душа
върви с надежда в ръка.
Мрачната улица пуста,
а покрай него хора препускат.
Крие лицето с ръце,
остана той и без душа, и без сърце.
Надеждата последна умира
и със сълзи остатъците от живота си събира.
Имаше той любов, приятели, мечти,
имаше живот, пари дори.
Загуби всичко свято,
за нещо отдавна пропиляно.
Стана той отшелник сам -
този отшелник бях аз, знам.
Когато от всичко се отрекох, загубих -
и себе си сама погубих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Велева Всички права запазени
