10.11.2009 г., 15:56 ч.

Самотник 

  Поезия » Друга
791 0 2

Самотник с разбита душа
върви с надежда в ръка.
Мрачната улица пуста,
а покрай него хора препускат.

 

 

Крие лицето с ръце,
остана той и без душа, и без сърце.
Надеждата последна умира
и със сълзи остатъците от живота си събира.

 

 

Имаше той любов, приятели, мечти,
имаше живот, пари дори.
Загуби всичко свято,
за нещо отдавна пропиляно.

 

 

Стана той отшелник сам -
този отшелник бях аз, знам.
Когато от всичко се отрекох, загубих -
и себе си сама погубих.

© Ралица Велева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??