Самотник с разбита душа
върви с надежда в ръка.
Мрачната улица пуста,
а покрай него хора препускат.
Крие лицето с ръце,
остана той и без душа, и без сърце.
Надеждата последна умира
и със сълзи остатъците от живота си събира.
Имаше той любов, приятели, мечти,
имаше живот, пари дори.
Загуби всичко свято,
за нещо отдавна пропиляно.
Стана той отшелник сам -
този отшелник бях аз, знам.
Когато от всичко се отрекох, загубих -
и себе си сама погубих.
© Ралица Велева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
