Nov 10, 2009, 3:56 PM

Самотник 

  Poetry » Other
789 0 2

Самотник с разбита душа
върви с надежда в ръка.
Мрачната улица пуста,
а покрай него хора препускат.

 

 

Крие лицето с ръце,
остана той и без душа, и без сърце.
Надеждата последна умира
и със сълзи остатъците от живота си събира.

 

 

Имаше той любов, приятели, мечти,
имаше живот, пари дори.
Загуби всичко свято,
за нещо отдавна пропиляно.

 

 

Стана той отшелник сам -
този отшелник бях аз, знам.
Когато от всичко се отрекох, загубих -
и себе си сама погубих.

© Ралица Велева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??