17 jul 2009, 2:54

Самотник

639 0 2

 

 

                                                   Самотник

                                                             На едно куче

 

                                                      Ти пак си сам

                                                   на зимата в студа.

                                                   И с верността на куче

                                                       очакваш обичта.

                                                       Дори не зъзнеш.

                                                 Не се страхуваш от нощта.

                                                         А аз те гледам

                                                  и знам, човешката душа

                                                     премръзнала трепери.

                                                             Wali. (Виолета Томова)

 

 

                                   Посвещавам го на един от най-младите поети в     

                               "Откровения"- Дейвид Кастийо - за голямата ни обич    

                                           към свободата и... кучетата... Wali.           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ох не знаеш как се развълнувах! Благодаря ужасно много за този стих! А любовта ми е не само към кучета, а към всички животни. И самият факт, че човек като теб ме е оценил, за мен е голямо признание, и стимул да продължавам да скитам между редовете, търсейки свободата.
  • Поздравявам те!
    ...обещай ми мъничко топлина-ще получаваш кални целувки и разходки по неизвестни за човека места! Обещай ми хляб, който никой не иска, и легло пред самотна врата-повече не ми трябва-с теб ще остана-ти ще бъдеш Стопанинът, аз ще съм твоята вярна следа...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...