17.07.2009 г., 2:54

Самотник

634 0 2

 

 

                                                   Самотник

                                                             На едно куче

 

                                                      Ти пак си сам

                                                   на зимата в студа.

                                                   И с верността на куче

                                                       очакваш обичта.

                                                       Дори не зъзнеш.

                                                 Не се страхуваш от нощта.

                                                         А аз те гледам

                                                  и знам, човешката душа

                                                     премръзнала трепери.

                                                             Wali. (Виолета Томова)

 

 

                                   Посвещавам го на един от най-младите поети в     

                               "Откровения"- Дейвид Кастийо - за голямата ни обич    

                                           към свободата и... кучетата... Wali.           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох не знаеш как се развълнувах! Благодаря ужасно много за този стих! А любовта ми е не само към кучета, а към всички животни. И самият факт, че човек като теб ме е оценил, за мен е голямо признание, и стимул да продължавам да скитам между редовете, търсейки свободата.
  • Поздравявам те!
    ...обещай ми мъничко топлина-ще получаваш кални целувки и разходки по неизвестни за човека места! Обещай ми хляб, който никой не иска, и легло пред самотна врата-повече не ми трябва-с теб ще остана-ти ще бъдеш Стопанинът, аз ще съм твоята вярна следа...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...