Той живееше сам – като старо дърво
с натежала корона от нощните мисли
и събираше кръгове в свойто стъбло
а в гнездото отляво най-росните листи
Бе оплетен със корени в тази земя
във която от малък самотен растеше
от недрата ù пиеше – жива вода
а в душата му южният вятър шептеше
Той обичаше вечер във малкия двор
под черницата стара за миг да посяда
и да влиза със нея отново във спор
че душата ù плачеща – още е млада ...