Самотник

chvassilev (Чавдар )
223 179

25 feb 2011, 21:25

Poesía » De amor

936 0 3

Той живееше сам – като старо дърво

с натежала корона от нощните мисли

и събираше кръгове в свойто стъбло

а в гнездото отляво най-росните листи

Бе оплетен със корени в тази земя

във която от малък самотен растеше

от недрата ù пиеше – жива вода

а в душата му южният вятър шептеше

Той обичаше вечер във малкия двор

под черницата стара за миг да посяда

и да влиза със нея отново във спор

че душата ù плачеща – още е млада

И се молеше нежно на топлата пръст

докато я държеше във своите длани

да направи за него - от клонките кръст

а леглото да бъде – със листи постлано…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.