Feb 25, 2011, 9:25 PM

Самотник 

  Poetry » Love
968 0 2

Той живееше сам – като старо дърво

с натежала корона от нощните мисли

и събираше кръгове в свойто стъбло

а в гнездото отляво най-росните листи

 

Бе оплетен със корени в тази земя

във която от малък самотен растеше

от недрата ù пиеше – жива вода

а в душата му южният вятър шептеше

 

Той обичаше вечер във малкия двор

под черницата стара за миг да посяда

и да влиза със нея отново във спор

че душата ù плачеща – още е млада

 

И се молеше нежно на топлата пръст

докато я държеше във своите длани

да направи за него - от клонките кръст

а леглото да бъде – със листи постлано…

© Чавдар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??