Самотник
Той живееше сам – като старо дърво
с натежала корона от нощните мисли
и събираше кръгове в свойто стъбло
а в гнездото отляво най-росните листи
Бе оплетен със корени в тази земя
във която от малък самотен растеше
от недрата ù пиеше – жива вода
а в душата му южният вятър шептеше
Той обичаше вечер във малкия двор
под черницата стара за миг да посяда
и да влиза със нея отново във спор
че душата ù плачеща – още е млада
И се молеше нежно на топлата пръст
докато я държеше във своите длани
да направи за него - от клонките кръст
а леглото да бъде – със листи постлано…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
