Идея и заглавие от
Самотникът дълго опъва платната
и моли морето – дано му прости!
Пролайва на сън недоволният вятър
и риби отварят милиони усти -
да глътнат самотника.Той се предава –
отблъснат, отчаян, без ум, без мечти.
На дъното морско ще търси забрава -
решил е! И връщане няма ….почти.
Почти е пробил това старо корито.
Сълзùте го пълнят – не морска вода.
Досущ като него е – тъжно, разбито… ...