Самотникът

17 нояб. 2014 г., 18:34

Поэзия » Другая

411 0 3

Идея и заглавие от

Самотникът дълго опъва платната

и моли морето – дано му прости!

Пролайва на сън недоволният вятър

и риби отварят милиони усти -

да глътнат самотника.Той се предава –

отблъснат, отчаян, без ум, без мечти.

На дъното морско ще търси забрава -

решил е! И връщане няма ….почти.

Почти е пробил това старо корито.

Сълзùте го пълнят – не морска вода.

Досущ като него е – тъжно, разбито…

Към дъното! Бързо – без звук и следа!

Внезапно момиче видя отдалече.

То викаше нещо от стръмния бряг,

в косите му лягаше лятната вечер…

Девойката беше компас и маяк

посочващ му пътя обратно, към нея

и той се почувства обичан и смел.

Ужасно поиска все пак да живее,

но късно… към дъното беше поел…

лъвче (Лъки)

2014-11-18T15:25:21+02:00

Въздействаща образност,майсторски сътворена и поднесена идея!
Удоволствие бе, да се потопя в стиха ти, Нина!
Поздрав!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-11-18T06:25:59+02:00

Истинско,горчиво и истинско!
kushel (Куш)

2014-11-17T19:38:37+02:00

Хубаво стихо. Много хубаво. Ако беше сложил и един холивудски завършек, щеше да ни върнеш душевното спокойствие а сега ни оставяш в реалността.