Самотникът
Идея и заглавие от
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=328375
Самотникът дълго опъва платната
и моли морето – дано му прости!
Пролайва на сън недоволният вятър
и риби отварят милиони усти -
да глътнат самотника.Той се предава –
отблъснат, отчаян, без ум, без мечти.
На дъното морско ще търси забрава -
решил е! И връщане няма ….почти.
Почти е пробил това старо корито.
Сълзùте го пълнят – не морска вода.
Досущ като него е – тъжно, разбито…
Към дъното! Бързо – без звук и следа!
Внезапно момиче видя отдалече.
То викаше нещо от стръмния бряг,
в косите му лягаше лятната вечер…
Девойката беше компас и маяк
посочващ му пътя обратно, към нея
и той се почувства обичан и смел.
Ужасно поиска все пак да живее,
но късно… към дъното беше поел…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
