Самотни, сиротни душите се реят,
бродят и търсят в света натъжени,
но копнеят и знаят, че ще намерят,
ще се вричат в мечти нереални и смели.
Тогава в сумрака нещо проблясва,
отклонява ги плахо от пътя безкраен,
а те уморени в миг се захласват
и сякаш съзират дар скъпоценен.
Така запленени с възторг обрисуват
картини красиви от блян, дълго сънуван,
и душите наивни в едно цяло се сливат,
ликуват във рая, фалшиво създаден. ...